Здравейте, 🙂
В момента се намирате на страницата с Предисторията, която е малка, но много важна част от …
ЛУДАТА История на Иво Игнатов за Това: Как да Изкараме Пари от Интернет?
За да успеете да проследите Пътя на Успеха в Онлайн Бизнеса ще е от много голяма полза за вас да се запознаете и с тези факти по-долу.
Ето я и предисторията ми …
Какво Се Случи в Детството Ми? … (и Дали То Даде Някаква Насока и на Бъдещето Ми?)
Още съвсем ясно помня деня, в който баща ми ме заведе в залата с аркадни игри в центъра на гр. Плевен.
- Знаете ли Какво Представляваха Аркадните Игри по Онова Време?
Представете си един малък гардероб 🙂 на който има екран, 2 ръчки и 6 копчета.
Тези игри представляват една правоъгълна кутия, която е висока около 1,50 – 1,70 м.
Пускате в нея монета, и играете сам или с приятел някоя игра.
Просто напишете в Google “аркадни игри” и вижте снимките, които ще излязат.
Това са първите игри, на които започнах да играя в моето детство.
Тогава още нямаше интернет, мобилни телефони, а компютрите бяха лукс.
Първият ми допир до тях беше, когато с баща ми се разхождахме в градската градина в град Плевен, и той ме заведе в една постройка, която се оказа игрална зала.
Тогава трябва да съм бил хлапак на около 5-6 години 🙂
(И до ден днешен тази постройка си стои там в центъра на градската градина, но от десетки години се ползва като кафене).
Това бе и момента, в който започна увлечението ми по игрите, и вероятно предопредели в последствие желанието ми да се занимавам години по-късно с компютри и интернет.
- Няколко години по-късно баща ми ни заведе заедно с един от първите ми братовчеди в предприятието, в което работеше (Плама Плевен).
Там имахме възможност с братовчеда за 4-5 часа да играем на 16-битов компютър Правец (Ехааа), на игра, която се казваше Digger (Копач).
Това пък беше първия ми допир с компютър.
Още помня как около 30-40 минути продължавах да чувам в ушите и главата си мелодийката на играта, докато са возихме в Ладата (марка автомобил) обратно към града 🙂
- Чудя Се, Дали и Вашето Желание да Печелите Парите Си Онлайн, не Тръгва от Любовта Ви към Игрите?
При мен май така стана.
За Казармата и Задължителната Военна Служба?
За задължителната военна служба (казармата) по онова време не мога да кажа нищо хубаво.
- Там е ПЪЛНО с Малоумници.
Пропилях 1,5 години от живота си в тази ужасна глупост. 🙁
Дали Това, че Учех и Завърших Висше Образование Изобщо Ми Помогна за Успеха в Живота Ми?!?
Като студент завърших в Свищов бакалавър по специалност Маркетинг и магистър по специалност Стопанско Управление (Мениджмънт).
- За мен лично висшето образование може и да е хубаво нещо, но само за определени професии.
Но, за професии и бизнес, които изискват творчество и въображение, висшето образование е по-скоро пълна загуба на безценни години от живота на човека.
Ходих редовно на училище само първите 4 месеца (първия семестър).
След това слизах само за тези предмети, които ме вълнуваха наистина: Маркетинг, Мениджмънт, Английски, Потребителско Поведение и чат-пат Философия.
Последната седмица преди всеки изпит взимах лекциите на някоя колежка, преснимах ги и учих по около 1-2 дена преди изпитите.
- С няколко думи: не бях обичайния студент, който зубри и кълве.
Споделям тези неща с теб мили читателю, за да разбереш едно нещо:
Субективните оценки, които някой “учител” ти поставя, не са важни за това, дали ще успееш в живота си.
Важна е Страстта Ти и Това, Което Искаш да Правиш.
Важно е Това, Което Ти Нашепва Сърцето. 🙂
- Какво е Твоето Мнение за Висшето Образование?
За мен то е ужасна загуба на време, също както и малоумната и задължителна в миналото казарма.
Пропилях 1,5 + 4 г. = 5,5 години за нищо от живота си. 🙁
Добре е че поне мениджмънта го карах задочно.
Първи “Собствен” Бизнес – (Опита Ни Учи Най-Добре)
След студентските си години започнах първия си бизнес, от който на практика научих почти всичко за основите на бизнеса като цяло.
Опита ни учи най-добре.
Това бе малък, квартален компютърен клуб (5 компютъра в гараж), който имаше давност около 3-4 години, и за който инвестициите дойдоха от родителите ми.
Затова изписвам “собствен бизнес” в кавички, защото парите за него не бяха мои, не бях си ги изкарал сам.
По-скоро трябва да го нарека: семеен бизнес, започнал по моя идея.
Беше огромна страст, много забавления, много проблеми, но и много опит.
Работех по 12 часа, предимно нощни смени (от 20:00 – 08:00 ч.)
- Тогава интернета тепърва навлизаше в България. Аз плащах за най-добрия интернет в града – $90 на месец при курс на долара около 2,10 – 2,30 лв.
- На всеки 3 месеца обикалях по 4-5 часа през нощта да разлепвам реклама за интернет клуба по спирките, стълбовете и различни други места в радиус около 1 километър около него.
- Имаше доста проблеми с разпадането на мрежата между компютрите.
- Имаше и доста проблеми с негативни и нетърпеливи клиенти.
- Имаше и много други препъни-камъчета.
Печалбите разбира се отиваха в семейния бюджет, и за това не можех да го чувствам като абсолютно завършен бизнес за мен.
Предварително знаех, че към края на третата година или трябва да реинвестирам (нови компютри) или да приключвам с тази работа.
Избрах второто, защото вече давността на този бизнес отминаваше (все повече хора вече имаха компютри по домовете).
- Вие Имали Ли Сте Свой Собствен Бизнес До Сега?
… или печеленето на пари от вкъщи през интернет ще е вашия първи самостоятелен бизнес?
За Моите Безвъзвратно Пропилени 6 Години в Coca-Cola?
Когато изтичаше и 3-тата година на компютърния клуб, кандидатствах за работа в Кока-Кола, и чаках 6 месеца преди да бъда повикан на интервю.
След второто интервю ми се обадиха с чудесната новина, че съм одобрен да работя за компанията.
След първите 3 месеца обучение за търговки представител в Плевен, бях командирован във Враца.
Враца е прекрасен град с чудесни хора и уникално-красиви планини. 🙂
Обичам този град.
- Вие Били Ли Сте Някога във Враца?
Скъсах си задника от бачкане за Кока-Кола там.
Често около ноктите имах разкървавени участъци от чистене, търкане, и редене на витрини.
Това обаче (както явно се случва в повечето от големите фирми) остана незабелязано от шефовете ми, и с времето се поукротих и понамалих темпото.
Нормално е когато няма кой да ти каже поне едно сухо “Браво”, да загубиш мотивация да се раздаваш в работата, нали? 🙁
- Вие Все Още Ли Имате Шефове? Харесвате Ли Ги?
Въпреки че Враца е чудесен град, след 3 години и 3 месеца ми бе поомръзнало, и поисках прехвърляне в родния си град Плевен.
След известно време и това се случи, като първо отговарях за “селския” район на север от Плевен, а след около година и нещо бях прехвърлен да работя и в самия град.
- През първите 4 г. (от 6 години в Кока-Кола) не исках повишение, но поради това, че не виждах никакво движение, и че нямаше какво да ме мотивира, реших да се боря за по-висока позиция в компанията.
Имаше една програма за развитие на управленски кадри по това време там, наречена “Мастър Клас”.
В нея се приемаха само около 10-12 човека от цялата страна. Тези, които се представят най-добре от всички.
Конкуренцията беше голяма.
Ако не ме лъже паметта от около 600 човека търговски представители, които тогава работеха за компанията около 250 – 300 кандидатстваха.
Първата година не бях одобрен.
- Втората Година Ме Приеха
След като преминах всички обучения през месеците, накрая дойде ред и на защитата.
На защитата за първи път презентирах в живота си. Интересна тръпка.
При жребия се паднах първи – доста тежко.
Презентирам за първи път, излизам първи, и публиката е всичките ми 11 колеги от Мастър Клас + почти целия управленски екип на Coca-Cola.
На почивката половината от тези Мениджъри дойдоха при мен за да ми стиснат ръката и за да ме питат, коя по ред е тази презентация в живота ми.
- Тогава за Първи Път в Тази Компания Получих Явно Признание
Забавното, тъжното, и парадоксалното е, че това става след около 5,5 години.
И то не от хората, които работят пряко с мен (преките ми ръководители), а от най-големите мениджъри в Coca-Cola, повечето от които ме виждат за първи път. 🙂
Разбира се хубаво е да отбележа, че съм получавал и някои да ги наречем леки и добри отзиви и от преките си ръководители през годините, но никога не съм ги усещал като подкрепа или като силна мотивация за мен.
Това, което споделих тук набързо, бяха някои етапи от живота ми преди да се случат Тези ШАНТАВИ неща в предстоящото ми бъдеще с мен …
Как Ли Продължава Останалата Част от Странната История на Иво Игнатов?
- За да проследите останалата част от историята “Как и Кога Започнах Да Печеля Пари Онлайн?” просто Кликнете ТУК!
